Винаги съм вярвала, че да бъдеш учител е призвание, което се състои от огромна доза талант и голяма доза знания и умения за комуникиране. Винаги съм считала, че учителската професия е една от най-важните и отговорните в едно общество, защото учителят е човекът, който спомага за изграждането на характери. Той е човекът, който определя бъдещото развитие на малките ученици, оставя траен отпечатък в съзнанието им. Не е от значение материята, която преподава, колкото умението да събуди любовта към ученето. Ако намери правилният начин, ще запали за винаги огънят на любопитството и познанието в сърцата им.
Добрият учител не преподава, той води своите ученици по пътя на познанието. Умело ги насочва към правилния път и ги подкрепя всеки път, когато се нуждаят. Той се раздава безрезервно и докрай, живее с мисълта за децата, техните успехи или проблеми, приема грижите и трудностите им като свои. Той непрекъснато се стреми да бъде в крак с времето и технологиите, да знае всичко, което децата биха искали да узнаят. Не се бои да признае грешките си, да признае, че има неща, които не умее да прави или не знае. Той е просто ЧОВЕК.
ИДЕАЛНИЯТ УЧИТЕЛ
„Когато си представям идеалния учител, не правя разлика дали е мъж или жена, млад или възрастен, красив или не толкова (в общоприетия смисъл на думата). За мен учителят е този, който просвещава децата и изгражда характера им.
Идеалният учител прелива от обич към децата, знае какво чувстват и мислят и е търпелив.
Знае как да седи правилно на катедрата си, но и на чиновете до учениците си.
Усмихва се искрено и докосва гърбовете на децата, като споделя с тях както радостите, така и проблемите им.
Хитро затваря очи при техните номерца и хвали дори и най-малките им успехи.
Доброто познаване на предмета, който преподава, е важна част от неговия образ.
Добрият учител се съсредоточава върху същественото и пропуска безмислените подробности, като по този начин прави урока по-интересен.
Загърбва егоизма си и оставя личните проблеми извън класната стая.
Занимава се с всеки от учениците си поотделно. Не се държи като „абсолютен авторитет”, а прави така, че детето само да достигне до това, което иска да му предаде.
Не насърчава наизустяването, а цели изграждането на критично мислене у учениците си. Приема евентуалните грешки, както своите, така и на учениците си.
Следователно, добрият учител е като една огромна прегръдка, в която се събират поколения и поколения ученици. Не забравя никога малките им имена, независимо колко години са минали.
Интересува се от изборите, които правят, и наблюдава развитието им, знаейки, че най-важното му задължение е да им помага да станат по-добри и по-значими личности от него самия!!”
Добрият учител не преподава, той води своите ученици по пътя на познанието. Умело ги насочва към правилния път и ги подкрепя всеки път, когато се нуждаят. Той се раздава безрезервно и докрай, живее с мисълта за децата, техните успехи или проблеми, приема грижите и трудностите им като свои. Той непрекъснато се стреми да бъде в крак с времето и технологиите, да знае всичко, което децата биха искали да узнаят. Не се бои да признае грешките си, да признае, че има неща, които не умее да прави или не знае. Той е просто ЧОВЕК.
ИДЕАЛНИЯТ УЧИТЕЛ
„Когато си представям идеалния учител, не правя разлика дали е мъж или жена, млад или възрастен, красив или не толкова (в общоприетия смисъл на думата). За мен учителят е този, който просвещава децата и изгражда характера им.
Идеалният учител прелива от обич към децата, знае какво чувстват и мислят и е търпелив.
Знае как да седи правилно на катедрата си, но и на чиновете до учениците си.
Усмихва се искрено и докосва гърбовете на децата, като споделя с тях както радостите, така и проблемите им.
Хитро затваря очи при техните номерца и хвали дори и най-малките им успехи.
Доброто познаване на предмета, който преподава, е важна част от неговия образ.
Добрият учител се съсредоточава върху същественото и пропуска безмислените подробности, като по този начин прави урока по-интересен.
Загърбва егоизма си и оставя личните проблеми извън класната стая.
Занимава се с всеки от учениците си поотделно. Не се държи като „абсолютен авторитет”, а прави така, че детето само да достигне до това, което иска да му предаде.
Не насърчава наизустяването, а цели изграждането на критично мислене у учениците си. Приема евентуалните грешки, както своите, така и на учениците си.
Следователно, добрият учител е като една огромна прегръдка, в която се събират поколения и поколения ученици. Не забравя никога малките им имена, независимо колко години са минали.
Интересува се от изборите, които правят, и наблюдава развитието им, знаейки, че най-важното му задължение е да им помага да станат по-добри и по-значими личности от него самия!!”